Жадувам те безкрайно, чакам без умора,
            както цветът очаква първата роса,
            за да разбиеш бариерата на мрака морен
            към чистата , желаната зора.


           
                                                              Жадувам  те , да се спася копнея,
                                                              както гора копнее покой и тишина.
                                                              Така - изгубена под слънцето- ще крея
                                                              между реалност и мечта.       

:) Сякаш автора е израстнал вьв тази роза :) пробуждайки се всяка сутрин из между росните и листа за да вдиша от зората :) толкова натурално описан копнеж , благодаря ти че позволяваш да се докоснем до тайните на красотите :)