Понесете ме, ветрове, с незрими криле
           от родното гнездо да излетя
           и над света от недостигнати  върхове
           да посея шепа от родната земя.


          
                                                                Да не остане къс от цялата планета
                                                                между полюси , океани и морета
                                                                да не приласкае частица нетленна
                                                                от моята родина свещена.

 
                                                               
                                                                 Че нийде няма под воала - небе 
                                                                 кът на хубост богат , от рая  донесен
                                                                 побирал в корава гръд наред векове 
                                                                 извори на мъка , труд и песен.



                                                               Планини, равнини, море - всичко има .
                                                               В лазура звук , лъч  и аромат се раздават
                                                               картини сменя природа несравнима 
                                                               и сърце и очи завинаги покорява.



                                                              Пленен е всеки, когато изгрев аленее
                                                              над долини от рози ,а мръщи се Балканът,
                                                              когато гора запее, Дунав засребрее,
                                                              а морето черно зареве със закана.


                                                             
                                                              Сред този рай желая докрай да изпия
                                                              чашата живот поднесена ми с жар
                                                              и даже горчилка само да открия,
                                                              за мен ще е бъде божествен  дар.



                                                              Вземете ме да полетя, ветрове,
                                                              над света до недостигната висина 
                                                              и  да склоня сърце , дух и криле
                                                              пред България , род  земя.      



                                                                      Автор - НАТАЛИЯ  ГЕОРГИЕВА    

да прочета толкова прекрасна ода за любими места. Сърцето ми плаче и в топка се свива стомаха.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА БЪЛГАРСКИТЕ БУКВИ !

имаш големи мечти.....
Благодаря!

Поздравления Наталия при прочита на стиха ви се озовах вьв полет вьрху крилете на една блажена птица която прелиташе над красиви места от родината благодарение на невероятно поместените думи сьс който си описала вьв стиха си :)))