Тя на времето е пръв другар ,
                 светът цял по петите гони ,
                 забравата е скъпият й дар ,
                 за велики възходи и разгроми .
                 Напразно музата меч на поета дава,
                 да завладее човешките души ,
                 вълната на времето го потопява ,
                 само в преходността име си теши .
                 И художника що ли се бори ,
                 на камък и лист живот да даде ,
                 не ще море време да затвори,
                 преходността него ще предаде .
                 А звучната лира избира този ,
                 дето с душа в музика отдъхва ,
                 но преходността не носи рози ,
                 а всеки звук и стон заглъхва.
                 Дори и кралицата на великия си пост ,
                 от бурна власт да е превзета  ,
                 макар през  времето да гради мост ,
                 ще потъне обречена на слава клета .
                 От нея  няма спасение ,намерен лек
                 тя -преходността вечно шества навред ,
                 дебне минало , дебне ни днес и напред,
                докато има земя ,докато има човек!      
                       
                      /"Преходността"из "Росни капки"/

на камък и лист живот да даде!
Прекрасно е!