Денят спусна клепачи унесен
                  и воал от здрач фин лазура покри
                  зефир крило над тих лес надвеси,
                  шуми отвя и пътека ми откри.....
                  С всяка стъпка от допира на трева ,
                  спомен и мечта срещат се без време,
                  сама с мисълта вървя , но не съм сама,
                  гората е в съзвучие с мене ....
                  Несигурен е краят на поетия път,
                  тъмна пелена стеля се насреща,
                  уви не се боя ,щом от всеки кът -
                  природата със зов ме посреща .....

                        /"Вечерна разходка "-Н.Георгиева /
                              
                                         

Хубаво е.

http://e-literatur.blogspot.com/

хубаво е и на мен ми хареса...

Щом ви харесва , може да интерпретирате моята вечерна разходка наяве ....:)
Поздрави !

съзвучие зефирно всекиму! :)

"сама с мисълта вървя , но не съм сама,
гората е в съзвучие с мене ...."

това и аз съм го изпитвала :). Поздрави за стихотворението. Стиха ти ми е близък като преживяване :)

Радвам се , че ти харесва поредното мое произведение ! Благодаря за отзивчивостта и милите думи .Поздрави и усмивки и само хубави мигове на разходка в гората !:))