Оставя времето от прах пътека,
          под бурите на вечен кръговрат
          и гасне звездата на човека,
          предал себе си и своя свят.

       
         Щом посадил е в дървото на живот,
          зърна на злини и правдата отрови,
          и постоянно жъне тежък плод,
          от беди, страдания и неволи.

        
          И цветята на младостта линеят,
          с още непогалени от слънцето очи,
          и птици на щастие вече непеят,
          с ранени сърца от жлъчни стрели.

         
          И пада мечтата в полет се посича,
          ведно с надеждата умира безплодна,
          и грешен ход бъдни дни пресича,
          към истината винаги самотна. 

        
         Оставя времето от прах пътека,
         но какво в нея да намеря,
         та нали обрече се на хаос човека,
         щом замени духа с материя ....

                        / "Днешен свят"-Н.Георгиева /
         
         

Красиво,вярно и тъжно...

си права и мнозинството са избрали да живея в хаоса на този свят и непознали друго се задоволяват с максимата "щом и други го правят, защо и аз да не го правя...". Защото е по лесно да вървиш в утъпкани и до болка познати пътища и да се пуснеш по течението!
Поздрави за стиха!

И все пак! Духът е жив! Доказателствата са неоспорими!:)