Слънцето под облак наднича
                                 и с дъга от усмивки го облива,
                                 но облак сърдит, лъч не обича
                                 и с наметало лика му скрива.


                                
                                 Пее славей,кога се радва и плаче 
                                 и гората от музиката си отдъхва,
                                 а чуе ли гарван започва да граче,
                                 и песента му тревожно заглъхва .



                                Лале в градината  ухания пръска
                                за цветя и храсти  наслада и разкош,
                                а коприва към  лицето му от яд съска
                                и с чаша отрова гощава ден и нощ...


                                
                                И човека цвете е, расте и хубавее
                                с жажда за копнеж и любов цъфти,
                                уви в градината на живота не лъч грее,
                                по-често облак черен и дъжд от сълзи.   

                                                                                  /Природни страсти-Н.Георгиева/                   
                                
                                    





                                     

Хубав стих, пълен с красота, макар строфите да се процедени с тъга...Животът е кратък, почти като миг...да грабнем деня и да се радваме на щастието докато го има...

Поздрави!

Стихът ми показва страстите и емоциите на природата, които са сходни с човешките:)
поздрави!

Чуден стих!

Радвам се,че хареса моя стих!
Поздрави и пак заповядай!:))