Розата се преоблече в нови черти,

                      рокля и парфюм дар от пролетта

                      далеч от очи,близо до сърце- аз и ти..

                      пазиме свеж цвета на  любовта...

                      

                 

                   .С един лист дните и нощите украсих

                    и на вятъра мечтая да го подаря,нека

                    да разкаже над света с мелодия тиха

                    как съдбата раздели нашите пътеки...

 

 

                    Не ща други цветя с красиви имена    

                    да смесат уханието,което копнея

                    и тази глътка опияняваща  светлина,

                    която ми подари желание да живея.......

 

               

                    А розата окапа вече е само бодли

                     Но пак ще ликува от пролетните устни,

                     а сърцето ми е кълбо от бодли и боли,

                    не ще други очи и сърце да допусне....