Заключих мислите,а сърцето ми взе

                        за наказание душата ти окрадох,

                        но вместо духа на полет да се отдаде,

                        на дерзание живота  си предадох..

                       Нима мога да се убедя че, не си с мен,

                       nадежда заприда дните с нишка лека

                       и всеки спомен от гласа ти е пленен,

                      и сълза към сълза проправя пътека..

                      Дори да има спасение не ща да знам,

                     щом живееш в своя свят обединен,

                     повече  какво да взема или да дам

                    Ти с две сърца си по-богат от мен........

                    А блянът е гост нежелан в нощ безкрайна,

                   защо ръката на любовта е немилостива,

                   kъм друго сърце подава песен омайна,

                   a към мен чаша на тъга горчива....