Времето мъдро капки мигове лее,
           и в потоци часове бързей събира,
          с устрем към реки ит дни да прелее
          в море на години прилив разбива.
          С течение бурно към вечността 
          падат век след век на талазни вълни,
          и губи човечеството посока и следа
          с кораба си разбити надежди и мечти ..
          Сега с вълна -възход,а утре с буря -крах,
          времето твори един и руши друг свет,
          а човекият род -в стремеж частици прах
          да опази от постигната победа занапред,
          непримирим се бори с най-големия си враг
          брод да проправи към спасителен бряг,
          и всичко,което потъва с въртопа вълни,
          в звуци,форми и слова да претвори...

     
            
  /"Мъдростта на времето"Н.Георгиева  -из Росни капки/

Хубав е стихът ти, кара те да спреш и да се замислиш за човешката същност-прах във вятъра на времето...

Поздрави!

....Най е хубаво всеки ден да записваш частица щастие и от любов дял ,
иначе какъв завет от теб бъдещето ще приеме ?- щом напразно си живял:)