Човекът - крехко цвете е на този свят,
                                                  с изгрева се ражда със залеза умира,
                                                  в желание да опази чар и свеж цвят
                                                  трупа прах и суета , без да разбира,
                                                  как материята тленна ще прогние
                                                  и всяка форма времето ще заличи,
                                                  като прашинка за миг ще изчезнем ние,
                                                  а славей ще пее, цветя ще отварят очи,
                                                  и простора  пак ще гали земята с лъчи,
                                                  но светлина ще пият само тези зрънца,
                                                  дето в слабост  и в трепетна сила ,
                                                  носят слънца в своите сърца,
                                                  а в душите птица - волнокрила !  


                                      /Човекът цвят е на този свят-Н.Георгиева/

Трогателни думи разкриващи крехката ни същност. Като прах във вятъра сме, един миг от вечността и все пак търсим красотата по време на краткото си съществуване.

Поздрави!

Много често изполваме тази общоизвестна фраза ,но аз реших да я облека в рими и мисля,че успях!
поздрави и благодарности!:)