Не сепва ме ни плач ни песен,
                   а пролет шепне в бели тополи
                   витае в мене мрачна есен..
                   и не виждам лъч,не чувам стон,
                   какво, че ангел шепти и моли
                   в сърцето ми търси подслон,
                   
                  Цялата горя в искри,
                   и сърцето ми е скреж,
                   мъка радостта ми скри,
                   и увехна в мен копнеж,
                   Сърцето вече не се моли,
                   прозрение вече  има
                   лято в тебе сега гори
                   а в него вече е зима.
                   Не е странно , не видя ли,
                   аз идвам ,с теб  се прощавам
                   не тъгувам ,не разбрали ,
                   Съдбата била е такава .....