Допирът на ален лъч събуди роза,
           от венеца наръсен в сълзи сребристи,
           въздишка отрони уханна доза

       Кажи сърце какво диктуваш?
      До нечие сърце ли пращаш покана-
     Чуй, на покоя предана ликувам,

                Линее гората 
          в накит от позлата,
          пазви пилее ден подир ден,

         Гората зелената си рокля съблича
        и бавно наметва шарени воали,
      септември през премените й наднича